Имало едно време млада овца, живееща с много овце от стадото, пазено от овчар. Той водел стадото си от пасбище до друго пасбище и се грижел за овцете, някоя да не се загуби и че всички са добре нахранени.

Младата овца отишла при овчаря и му казала: " Искам да съм овчар ". И овчарят дал на овцата своята гега, както и дрехи, така че овцата доста заприличала на овчар.

Тръгнали те, двамата, и където ходел овчаря, там ходела и младата овца-овчар, и стадото ги следвало, и те се грижели, някоя да не се изгуби и всички да са добре нахранени.A

Тогава, един ден, овчарят казал на овцата: " Мисля, че ти ми беше ученик вече достатъчно време. Ето, ще ти дам малко от моите овце, можеш да ги наречеш твоето собствено стадо, и да ги поведеш накъдето искаш. Пожелавам ти късмет!"

Казвайки това, той си тръгнал, оставяйки след себе си овцата-овчар и малко стадо овце. Но без овчаря, овцата нямала идея на къде да въви. Тя не можела да намери безопасен път до басбището и в крайна сметка завела стадото до задънена улица. Отчаяна, тя започнала да блее, като овца, каквато си и била и стадото и започнало да се чуди - това не е овчар, това е само овца с овчарски дрехи!

Точно в този момент, овчарят - този път истинският - дошъл, не по случайност най-вероятно, защото той бил мъдър овчар. " Още ли искаш да си овчар?" попитал той, а овцата-овчар само поклатила глава " Може ли отново да съм си само овца? "

" Не виждаш ли, че ти винаги си беше? "

Разочаровах ли те или те предадох?
Виновен ли да се чувствам или да оставя на съдиите да кажат?
Защото видях края, преди да започнем,
Да, видях, че си сляпа и знаех че съм победил.
Затова взех това което ми се полага.
Взех душата ти, там отвън в нощта.
Може и да е свършило, но не ще спре тук,
Аз съм тук за теб, само ако го поискаш.
Ти докосна сърцето ми, докосна душата ми.
Ти промени живота ми и моите цели.
И любовта е сляпа и аз узнах това, когато
сърцето ми бе заслепено от теб.
Целувах устните ти и държах ръката ти.
Споделях мечтите ти, и споделях леглото ти.
Познавам те добре, познавам миризмата ти.
Бях пристрастен към теб.

Сбогом любовнико.
Сбогом приятелю.
Ти бе единствената.
Ти бе единствената за мен.

Аз съм мечтател, и когато се събудя,
Ти не пречупваш духа ми - мечтите ти ми взимаш.
И когато продължиш, спомни си за мен,
Спомни си за нас, както бяхме.
Виждах те да плачеш, виждах те да се смееш.
Гледах те как спиш.
Бих бил бащата на детето ти.
Бих прекарал живота си с теб.
Знам страховете ти и ти знаеш моите.
Имахме си нашите съмнения, но сега сме добре,
И аз те обичам, кълна се, че е така.
И не мога да живея без теб.

Сбогом любовнико.
Сбогом приятелю.
Ти бе единствената.
Ти бе единствената за мен.

И все още държа ръката ти в моята,
В моята, но само когато спя.

Сбогом любовнико.
Сбогом приятелю.
Ти бе единствената.
Ти бе единствената за мен.

Толкова съм празен, толкова празен.
Толкова, толкова, толкова празен.
Толкова съм празен, толкова празен.
Толкова, толкова, толкова празен.

От битка идвам
И към битка яздя
Пламтейки в небето
Веригите на съдбата
Държат огнения бяг
Ще се видим пак, когато умра
Велики и могъщи, сами сме крале
Яздим вихрушки от огън
Провидението ни донесе короната и пръстена
Покрити с кръв и нашата гордост
Героите ме очакват
Враговте ми препускат
Не знаейки, че това е последният им бяг
Оседлайте коня ми, докато допивам халбата си
Тетивата и стоманата ще победят
Один, аз те очаквам
Твоят истински син съм аз
Поздравявам те сега, докато умирам
Обричам ти меча си и пред никого не коленича
Наше е кралството на стоманата

Наскоро гледах някакво предаване по Канал 1 за цигани които - от еди кой си квартал в София държавата иска да пресели в еди кой си провинциален град. И журналисти питат населението на въпросния град какво мисли по въпроса. Повечето отговори бяха от сорта на " Не ние не ги искаме, нека всеки си седи от където си е, защо ще идват при нас циганите "
Е искам аз нещо да ви питам тогава " ЗАЩО ВИЕ НЕ СИ СЕДИТЕ ОТ КЪДЕТО СТЕ, А СЕЛЯНИ ПРОСТИ ? "

From far, from eve and morning and yon twelve-winded sky, the stuff of life to knit blew hither: here am I. Now--for a breath I tarry nor yet disperse apart--take my hand quick and tell me, what have you in your heart.

Непростимия

Нова кръв на тази земя,
и бързо той се примирява
чрез постоянна болезнена немилост
младо момче учи правилата им

С времето детето се издърпва,
това пребито дете стори зло
лишено от мислите си,
млад мъж се бори и е сам
заклел се пред себе си
че никога от този ден нататък
няма те да отнемат волята му

каквото почувствах,
каквото знаех,
никога не пролича в това което показах,
никога не бях,
никога не видях,
няма да видя какво би било

каквото почувствах,
каквото знаех,
никога не пролича в това което показах,
никога свободен,
никога себе си,
аз се кръщавам непростимия

Те посвщават живота си
за да управляват неговия
той се опитва да задоволи всички тях
непримирим човек е той
целият му живот е същия
той се бори постоянно
тази битка той не може да спечели
старият човек, когото виждат вече е безразличен
старият човек тогава се приготвя
да умре съжалявайки
този стар човек, това съм аз

каквото почувствах,
каквото знаех,
никога не пролича в това което показах,
никога не бях,
никога не видях,
няма да видя какво би било

каквото почувствах,
каквото знаех,
никога не пролича в това което показах,
никога свободен,
никога себе си,
аз се кръщавам непростимия

Тя е добро момиче, обича майка си,
Обича Исус и Америка също,
Тя е добро момиче, луда е по Елвис
Обича конете, обича и приятеля си

Дълъг ден е да се живее в Резеда,
Има път минаващ през полето,
Аз съм лошо момче, защото тя дори не ми липсва
Аз съм лошо момче, защото и разбих сърцето

И аз падам, свободно падам,
падам, свободно падам

Всички вампири, ходещи през долината
Се местят на запад, към булевард Вентура
И всички лоши момчета стоят в сенките,
Всички добри момичета са вкъщи с разбити сърца.

Искам да се спусна по Мълхоланд
Искам да изпиша името и на небето,
Ще пропадна в нищото
Ще напусна света за малко

И аз падам, свободно падам,
падам, свободно падам

Всички сме виждали човека пред магазина, просейки за твоите жълти монети
Брадата му е мръсна, сплъстена и крастава
Той пита човека за каквото може да отдели, със срам в очите
"Намери си работа, шибан мърляч," е всичко което той отговаря
Да не дава Бог някога да си на негово място
Защото тогава наистина ще разбереш какво е в действителност

Тогава може би наистина ще знаеш,
наистина ще знаеш

Мери забременя от момче на име Том, той каза че е влюбен
Той каза " Не се тревожи съпа,
Аз съм мъжът за който си мечтала."
Но 3 месеца по късно, той не иска да се срещат и не отговаря на обажданията и
А тя се кълне, "По дяволоте, ако го намеря ще му откъсна топките. "
Тогава тя отива към клиниката
влиза вдървено през вратата
Наричат я убиец, наричат я грешник,
и я наричат и курва
Да не дава Бог някога да си на нейно място,
защото тогава може би наистина ще разбереш какво е да трябва да избереш

Тогава може би наистина ще знаеш,
наистина ще знаеш

Виждал съм богатият да проси
Виждал съм добрият да съгрешава
Виждал съм и коравият мъж да плаче
Виждал съм аутсайдерът да побеждава
И тъжният да се смее
Чувал съм честният да лъже
Виждал съм добрата страна на лошото
И долната страна на горното
И всичко между тях
Лизах сребърната лъжица
Пих от златната чаша
И пуших най-доброто зелено
Знаеш къде свършва, обикновено зависи от къде почваш.

Аргтурус

Мои приятели Земляни. Идвам при вас в светлината на скорощните събитя с призив за здрав разум. Нека никой човек не отрича рисковете на нашето време. Докато се бием един с друг, разделяни от дребни несъгласия и спорове от нашата обща история, вълната на по-голяма запалаха се обръща срещу нас, заплашвайки да унищожи всичко което сме постигнали. Всичко опира до нас като нации, и като хора, да оставим на страна нашите стари вражди, и се обединим. Приливът на война, в която не можем да победим е над нас и ние трябва да се спасим на по-високо място или да бъдем отнесени от потопа...

Конфедерацията вече я няма. Всяко подобие на истина което тя някога представляваше, сега е фантом, спомен. Нашите врагове са още тук, към кого можете да се обърнете за защита тогава? Унищожението, донесено ни от извънземните завоеватели говори само за себе си. Ние видяхме нашите домове и сгради, унищожени от пресметнатите удари на Протосите. Видяхме с очите си, нашите приятели и семейства, погълнати от кошмарните Зергове.

Нечувани и непредставими, това са белезите на нашето време. Сега аз се обръщам към вас, приятели Земляни, да се сплотим под нов флаг. Съединението прави силата. Вече много от отцепническите франкции се присъединяват. От много, ние ще се превърнем в едно неделимо цяло, подчиняващо се само на един трон!
А от този трон, АЗ ще се грижа за вас.

От този ден нататък, нека никой човек не воюва с друг човек.
нека нито една Земна агенция не заговорничи срещу това ново начало
и нека никой човек не се съглашава с извънземни сили.
И до всички врагове на човечеството,
не препречвайте пътя ни, защото ние ще победим, без значение цената!

Имам мощта да летя срещу вятъра,
Мощта да съм свободен да умра и да живея пак,
Тази мощ е като огън, огъня обича да гори,
Направи света гроб от пепел в урна.
Мощта да виждам в тъмното без зрение,
Мощта на магията, мощта на заклинанието,
Не да служиш в Рая, а някой ден да упрвляваш Ада.

Тази мощ е по-силна от любов и омраза,
Това е мощта на волята и съдбата,
Мощта на кръвта, триумф на стоманата
По-силна от мощта на свещеник или грешник
Мощта да предизвикваш и да побеждаваш
Мощта на демоните, духове които аз владея,
Винаги до мен, за да служат на плана.

Никой не моще да победи мощта, да победи вятъра,
Тайните на живота и смъртта се носят там,
Призови мощта на светлината и мрака,
Властвай над Земята, бъди господар на Нощта,
Убивай всички които стоят срещу теб, гледай в очите им
Пий кръвта им и се смей , докато плащат за лъжите си
Пикай на гроба им и направи последно заклинание,
Полети в нощта и някой ден ме срещни в Ада.

Играхме на " Царя на планината " някъде там
А светът се втурна по хълма, и ние бяхме мъже и жени
И сега след толкова време, времето и спомена бледнеят
Имаме си наши собствени пътища и рискове които да поемаме
Ние стояхме един до друг, всеки биейки се за другия
Казвахме си - докато умрем, ще сме кръвни братя
А сега, тежестта на живота бавно, бавно смила мечтите ни
И прави глупава шега от обещанията които дадохме
И това което някога беше черно и бяло,
се превърна на толкова много видове сиво
Изгубваме се в работа и сметки за плащане
И ние продължаваме, продължаваме, без защита
И никой не тича до теб, кръвни братко
Вечно движейки се напред и никога поглеждайки назад
И сега не знам как се чувствам,
не знам как се чувствам тази нощ
Дали съм паднал, дали виждам или съм сляп
Дори не знам, дори не знам, защо казвам това
И дали нещо от него все още има значение
Но звездите горят във светлина, като неоткрита мистерия
Аз ще продължа през тъмнината, с теб в сърцето си
Кръвни братко

Толкова много неща харесвам в теб, Аз ...

Просто не знам от къде да започна,

Аз обичам начина по който ти, ме гледаш с тези красиви очи,

Аз обичам начина по който ти, се правиш на изненадана,

Аз обичам начина по който ти, пееш,

Аз обичам начина по който ти, всичко разбираш грешно,

Аз обичам начина по който ти, пляскаш с ръце,

Аз обичам начина по който ти, обичаш да танцуваш,

<>Аз обичам начина по който ти, вдигаш ръце във въздуха,

Аз обичам начина по който ти,<> си клатиш косата,

Аз обичам начина по който ти, обичаш да докосваш,

Аз обичам начина по който ти, гледаш,

Но най-много от всичко...

Да...

от всичко....

Аз обичам начина по който се движиш,

Аз обичам начина по който се движиш

Бях щастлив. Приятелката ми и аз се виждахме от повече от година, така че решихме да се оженим. Родителите ми ни помогнаха по всякакъв начин, приятелите ми ме окуражиха, а приятелката ми? Тя беше мечта! Имаше само едно нещо което ме притесняваше, наистина не-малко, и това нещо беше нейната малка сестра. Моята хипотетична балдъза беше на 20 години, носеше тесни къси полички, и ниско изрязани блузи. Тя често се навеждаше когато съм около нея и имах доста приятно гледки към нейното бельо. Просто бях сигурен, че е нарочно. Тя никога не го правеше пред някой друг. Един ден малката сестра ми се обади и ме помоли да намина през тях да проеря поканите за сватбата. Тя беше сама когато пристигнах. Тя прошепна в ухото ми, че скоро ще съм женен, а тя има чувства и желания към мен, които не може да преодолее, а и всъщност не иска да преодолее. Каза ми че иска да прави любов с мен, само 1 път преди да се оженя и да посветя живота си изцяло на сестра и. Бях в пълен шок и не можех да кажа и дума. Тя каза : " Отивам горе, в спалнята ми и ако ти си съгласен с това, просто ела горе и ме вземи. " Бях като зашеметен. Стоях замръзнал в шок и я гледах как се качва нагоре по стълбите. Когато стигна до края, тя свали гащичките си и ги хвърли надолу към мен. Стоях за момент там, после се обърнах и тръгнах право към входната врата. Отворих вратата и излезнах от къщата. Тръгнах право към колата си. Моят бъдещ тъст стоеше там. Със сълзи на очи той ме прегърна и каза : " Толкова сме щастливи, че премина нашият малък тест. Не можем да си пожелаем по-добър мъж за дъщеря ни ! Добре дошъл в семейството! "

"И изводът от тази история е :"

"Винаги дръж презервативите си в колата."

Haikuuuuu

I see your eyes light up like fire.
It is medicine to me. So I keep running, falling till I reach the water.
I'll tear my very soul to make you mine.


It is later than you thought it was.
The sun is slipping into blue.
The Angels of Night come out to play.


Just keep running, falling, till you reach the border.
There you reach out, find out:
Blessed with all the Thunder of the World.


When every step leads you further from home,
there at once you stand, a reason to believe,
l My whole life stretches in front of me,
leading my life back to the soil.