Имало едно време млада овца, живееща с много овце от стадото, пазено от овчар. Той водел стадото си от пасбище до друго пасбище и се грижел за овцете, някоя да не се загуби и че всички са добре нахранени.

Младата овца отишла при овчаря и му казала: " Искам да съм овчар ". И овчарят дал на овцата своята гега, както и дрехи, така че овцата доста заприличала на овчар.

Тръгнали те, двамата, и където ходел овчаря, там ходела и младата овца-овчар, и стадото ги следвало, и те се грижели, някоя да не се изгуби и всички да са добре нахранени.A

Тогава, един ден, овчарят казал на овцата: " Мисля, че ти ми беше ученик вече достатъчно време. Ето, ще ти дам малко от моите овце, можеш да ги наречеш твоето собствено стадо, и да ги поведеш накъдето искаш. Пожелавам ти късмет!"

Казвайки това, той си тръгнал, оставяйки след себе си овцата-овчар и малко стадо овце. Но без овчаря, овцата нямала идея на къде да въви. Тя не можела да намери безопасен път до басбището и в крайна сметка завела стадото до задънена улица. Отчаяна, тя започнала да блее, като овца, каквато си и била и стадото и започнало да се чуди - това не е овчар, това е само овца с овчарски дрехи!

Точно в този момент, овчарят - този път истинският - дошъл, не по случайност най-вероятно, защото той бил мъдър овчар. " Още ли искаш да си овчар?" попитал той, а овцата-овчар само поклатила глава " Може ли отново да съм си само овца? "

" Не виждаш ли, че ти винаги си беше? "