Tuesday, February 07, 2006


Играхме на " Царя на планината " някъде там
А светът се втурна по хълма, и ние бяхме мъже и жени
И сега след толкова време, времето и спомена бледнеят
Имаме си наши собствени пътища и рискове които да поемаме
Ние стояхме един до друг, всеки биейки се за другия
Казвахме си - докато умрем, ще сме кръвни братя
А сега, тежестта на живота бавно, бавно смила мечтите ни
И прави глупава шега от обещанията които дадохме
И това което някога беше черно и бяло,
се превърна на толкова много видове сиво
Изгубваме се в работа и сметки за плащане
И ние продължаваме, продължаваме, без защита
И никой не тича до теб, кръвни братко
Вечно движейки се напред и никога поглеждайки назад
И сега не знам как се чувствам,
не знам как се чувствам тази нощ
Дали съм паднал, дали виждам или съм сляп
Дори не знам, дори не знам, защо казвам това
И дали нещо от него все още има значение
Но звездите горят във светлина, като неоткрита мистерия
Аз ще продължа през тъмнината, с теб в сърцето си
Кръвни братко

4 comments:

Dan Kavallo said...

Dosta qko twa, daaa

Николай Иванов said...

werno e qko. dali sam si pishe textovete chicho brus?
kak se igrae tva "caria na planinata"? trqbwa da udarime dve-tri partii nqkoi pyt... dokato e vreme.

Dan Kavallo said...

Че сам ги пише - сам ги пише. Дали сам ги мисли е друга работа.

Хе-хе-хе-хе-хеъъ...

phoenixbird said...

" Цар на планината " ( поне според мене ) е нещо като capture the flag или нещо подобно, като има един който седи на някакво възвишение и другите са по-надолу от него.. не знам де, така си го представям.