There is no such thing as " the right moment " .
Every moment is right, if you are doing the right thing.

R.I.P.

Посвещавам това на чичо ми Петър, който почина на 15.10.2007 година.
Иска ми се да вярвам, че сега пред теб се разстилат бели брегове, а след тях, далечна зелена страна огряна от слънцето. Почивай в мир!

Полегни,
отпусни изморената си глава.
Нощта пада.
Ти най-после стигна до края на пътя си.

Поспи сега, и сънувай,
за тези, които дойдоха преди теб.
Те те викат,
от другата страна на далечния бряг.

Защо плачеш?
Защо са тези сълзи по лицео ти?
Скоро ще видиш.
Всичките ти страхове ще изчезнат.
Спокойно в моите ръце,
ти само спиш.

Какво виждаш,
на хоризонта?
Защо белите чайки те викат?
Отвъд морето,
бледата луна изгрява.
Корабите са тук,
за да те отведат у дома.

Не казвай,
че дошли сме сега на края.
Белите брегове те викат.
Аз и ти ще се видим пак.

Помниш ли ме ти,
Аз съм само сянка сега.
Тук аз стоях,
Точно там - до теб.
Понякога аз викам твоето име,
Силно във летния ветрец.
Всичко бих дал,
За да усетя светлината в моето лице,
Всичко бих дал,
За да се изгубя в прегръдката ти.

Вярваш ли в сънища,
Защото аз така те намерих.
Но не мога да съм с теб,
Докато и ти не повярваш.

Аз паднах от далечна звезда,
Върнах се, неудържим, защото обичам.
Затворен между два свята,
Бленувам само за още една любовна нощ.

Тяхната малка вселена е съвсем млада и нейният бог е още дете. Но е твърде рано да ги съдим. Когато се завърнем в Последните дни, ще помислим какво би трябвало да запазим.

Влюбен Ромео пее серенада на улицата
Спирайки всички, с любовната си песен
Намира удобно улична светлина и излиза от сенките
И говори нещо като " Аз и ти, бебе, какво ще кажеш? "

Жулиета казва " Хей, Ромео, почти ми докара инфаркт "
Той е под прозореца, а тя пее " Хей, гаджето ми е тук "
" Не трябва да идваш тук, да пееш на хората така"
" А какво ще направиш по въпроса ? "

Жулиета, заровете бяха хвърлени отдавна
И аз заложих, а ти избухна в сърцето ми
И забравих песента от филма
Кога ще осъзнаеш, че просто времето не беше подходящо, Жулиета?

Всички улици, по които минава, са улици на срама
Мръсни и жестоки, да, и в съня е точно така
И аз сънувах твоя сън вместо теб, а твоят сън е реален
Как можеш да гледаш на мен като просто поредното момче ?

Може да харесваш огърлици от сребро, да харесваш огърлици от злато
Да харесваш и красиви непознати и обещанията, които ти дават
Ти ми обща всичко, обеща ми дебелото и тънкото
А сега просто казваш " О, Ромео, нали знаеш, просто имах една сцена с него "

Жулиета, когато правихме любов, ти плачеше
Аз казах " Обичам те, като звездите над нас, ще те обичам докато умра "
Има място за нас, нали знаеш песента от филма
Кога ще осъзнаеш, че просто времето не беше подходящо, Жулиета?

Не мога да говоря, както говорят по телевизията
И не мога да направя любвна песен, както трябва
Не мога да направя всичко, но бих направил всичко за теб
Не мога да направя нищо, освен да съм влюбен в теб

И всичко което правя е да ми липсваш
И всичко което правя е да съм в лоша компания
И всичко което правя е да те целувам през решетките на тази рима
Жулиета, бих тръгнал към звездите с теб когато и да е ...

Нещата, които научих от филма " 300 " -

Нещата, които научих от филма " 300 " -

- Спартанците много са обичали фитнеса ... и кожните овлажнители
- Удър, отсичащ главата, нанесен от екзекутора, ще я накара да полети във въздуха.
- В Спарта са имали голяма дупка в средата на града, за складиране на нахални пратеници.
- Когато се обличаш за битка, е много важно да си сложиш шлема и наколенниците, но е напълно безопасно да влезеш в битка почти гол.
- Слонове, падащи от стотици метри върху скалите, не отскачат.
- Древните гърци, за разлика от съвременните, са нямали никакви косми по тялото.
- Въпреки, че спартанските деца биват тренирани да се бият като мъже още от малки, те продължават да носят памперси до пълнолетие.
- Ако случайно си подкупен политик, който е взел подкуп от нахлуващия в страната владетел, със сигурност носи мръсните пари винаги в себе си, та да могат да те разкрият в подходящ момент. Никога не ги крий някъде където никой няма да ги намери!
- Че безсмъртните са всъщност доста лесни за убиване.
- Че са имали доста добри зъболекари по онова време.
- Ако армията ти е по-многобройна от противниковата в съотношение 800 към 1, със сигурност трябва да им оставяш достатъчно време между атаките да починат и да се прегрупират.
- Наметалата трябва да се носят винаги, въпреки че нямат никаква полза, а по-скоро пречат.
- Ако народът ти зависи от някакви странни религиозни същества, с които трябва да се съветваш непрестанно, те задължително трябва да живеят на трудно достъпен хълм. Начините по които им се носи храна, вода, Оракули и тн не трябва да те притесняват.
- Че да кръстосаш Властелина на пръстените с гей порно не е добра идея.
- Че облак стрели, толкова гъст, че да затъмни небето, след като са паднали изглеждат доста малко и разредени.
- Въпреки, че си убил много мъже с една ръка на бойното поле, не можеш да чуеш един единствен конник, който се приближава отдалече.
- Ако си окнник, който се приближава към двама от своите врагове, трябва да убиеш само единия от тях, а да оставиш другия жив.
- Когато се обръщаш към хиляди хора със силен глас, дори тези най-отзад те чуват.
- Древните гърци са били или физически перфектни или деформирани.
- Ако главната ти тактика се състои в това да въвлечеш опонента си в тесен проход, трябва да използваш това само 1 път, а после да се биеш на открито.

Но настрана от това - филма беше доста готин ... :)

Обичам жените, наистина!

Но има и много жени, които не обичам (тоест не мога да трая):

- мъжемразки
- прекалено грозни
- прекалено красиви
- с прекалено много грим
- които ядат, пият и се друсат повече от мен
- поетеси
- прекалено повърхностни
- прекалено академични
- изглеждащи фригидно
- селяндурки
- носещи розово, пурпурно или цикламено червило
- феминистки
- прекалено " фешън "
- нехаещи за това как изглеждат
- нехаещи за това как миришат
- по-високи от мен с над 5 сантиметра
- дебели
- които имат различни формички в лака си за нокти - перли, пеперуди и тн.
- които ядат с отворена уста
- нагли, нахални и арогантни
- безочливи
- прекомерно дръзки
- безцеремонни
- облечени като по каталог
- с тънки, криви устни
- безсрамно тъпи и горди от това
- пушачки
- които пишат в интернет форуми за млади майки
- клюкарки
- вечно нацупени
- с тигрови/леопардови/змийски шарки по дрехите
- космати
- нервни
- прекалено отворени
- претенциозни
- които си мислят, че каквото и да ми направят аз няма да отвърна на удара
- с развалени зъби
- които често искат пари от приятелите си
- които си мислят, че да спечели всеки спор е задължително
- които не слушат какво им казват хората
- които говорят и се смеят прекалено шумно
- колоездачки
- които те използват като кошче за душевни отпадъци
- които говорят прекалено бързо
- " Барбита "
- с прекалено дълга коса
- с прекалено дълги нокти
- отегчени от скучния си живот
- които ходят като модели - по права линия
- прекалено лесни
- незаговаряеми
- прекално ниски
- операторки на линия за телефонен секс
- шофьорки от типа " Защо този грозен мъж ме гледа? Да не съм забравила да си сложа червилото?! А, какво? А, СТОП-а ли, на кой му дреме? "
- чалга певици и танцьорки
- асистенкти на професорите от университета
- с неоформени вежди
- които пият Кола Лайт
- мазни сервитьорки
- с прекалено огромни балкони
- директорки на фондации
- водещи на ТВ игри
- несещи турска традиционна носия
- вулгарни
- курви
- лоши майки
- вегетарианки
- държащи се с гаджетата си като с бебета

Но аз наистина и особено не мога да понасям тези два типа тотални кучки, най-голямата класика:

- Жената-котка - " Мога да съм добра, но мога и да дращя "c
- " Аз знам какво искам и как да го постигна " тип

Курво ..... моля те !!!

Беше моята тринадесета година, в студен зимен ден, когато вървях през омагьосаната гора. Чух шум от коне и въоражени мъже. Не издържах, трябваше да видя от къде идваха звуците. Когато гората изчезна, аз стоях на хълм, а пред мен, армиите на Света, стояха, чакаха. Помислих си - кого.. или какво чакат? Изведнъж поров на вятъра дойде от Севера и там се появи самотен ездач държащ стоманен меч. Тогава, от Юга дойде друг, носейки бойна секира, от Изтока трети, носещ бодлив боздуган и последен, от Запада, ездач въртейки огромен боен чук. С тях дойдоха и техните смъртоносни войни, следвани от армия от безсмъртни. Те бяха малко на брой, но погледът в очите им говореше, че те ще приключат деня си само в победа или смърт. И тогава настъпи велика тишина. Сърцето ми започна да бие учестено. Буреносни облаци, плисна дъжд и Четирите вятъра задухаха с такъв гняв, че аз се хванах здраво за дървото. Видях как четиримата ездача вдигат оръжие във въздуха. Без предупреждение, крещейки бойния си вик, те поведоха атаката. Там, към битката яздеха те и срещнаха армиите на Света с мощен трясък. Можех да усетя как земята се тресе. Много кръв изпи тя този ден. И всеки един от четиримата, сам се бе превърнал в ураган на Съдбата!
Когато димът се разсея, много хиляди бяха мъртви. Имаше много кръв. Техните тела лежаха пречупени и разпръснати по цялото бойно поле, като сиви листа пиздухани от вятъра. И тогава видях четиримата да яздят заедно към върха на хълма, докато под тях, войниците им строяваха всички, които сега щяха да им се подчинят. И тогава четиримата произнесоха думите на молещия се войн.

Богове на Войната, аз ви викам,
Моят меч е до мен.
Търся живот на чест,
Освободен от всяка грешна гордост.
Ще изплющя с камшика с горд
и смел мощен поздрав.
Покрий ме със смърт,
ако някога се проваля.
Слава, величие, хармония!
Приветствам те, приветствам те!

И както си стоях и продължавах да гледам, чух армиите на Света да ги приветстват безкрай и техните победни гласове се носеха дълго по цялата Земя!

Когато се намериш
На някое далечно място
И премислиш някои неща
Почваш да усещаш, че бавно
Се превръщаш в някой друг
И тогава намираш себе си

Когато намираш нови приятели в новия град
И започваш да си мислиш да се установиш
Нещата, които биха били изгубени за теб
Сега са ясни като звън
И откриваш себе си
Да, това е когато намираш себе си

Тогава, когато вървиш през живота
Толкова уверен къде отиваш
И накрая се загубваш
А всъщност това е
Най-хубавото нещо което можеше да ти се случи
Защото, понякога когато се изгубиш, всъщност е по-добре
Защото намираш себе си
Да, това е когато намираш себе си

Когато я срещнеш
Нея - която винаги си чакал
И тя е всичко което искаш, а и повече
Ти я гледаш, и най-накрая започваш да живееш за някой друг
И тогава намираш себе си
Това, когато намираш себе си

Имало едно време млада овца, живееща с много овце от стадото, пазено от овчар. Той водел стадото си от пасбище до друго пасбище и се грижел за овцете, някоя да не се загуби и че всички са добре нахранени.

Младата овца отишла при овчаря и му казала: " Искам да съм овчар ". И овчарят дал на овцата своята гега, както и дрехи, така че овцата доста заприличала на овчар.

Тръгнали те, двамата, и където ходел овчаря, там ходела и младата овца-овчар, и стадото ги следвало, и те се грижели, някоя да не се изгуби и всички да са добре нахранени.A

Тогава, един ден, овчарят казал на овцата: " Мисля, че ти ми беше ученик вече достатъчно време. Ето, ще ти дам малко от моите овце, можеш да ги наречеш твоето собствено стадо, и да ги поведеш накъдето искаш. Пожелавам ти късмет!"

Казвайки това, той си тръгнал, оставяйки след себе си овцата-овчар и малко стадо овце. Но без овчаря, овцата нямала идея на къде да въви. Тя не можела да намери безопасен път до басбището и в крайна сметка завела стадото до задънена улица. Отчаяна, тя започнала да блее, като овца, каквато си и била и стадото и започнало да се чуди - това не е овчар, това е само овца с овчарски дрехи!

Точно в този момент, овчарят - този път истинският - дошъл, не по случайност най-вероятно, защото той бил мъдър овчар. " Още ли искаш да си овчар?" попитал той, а овцата-овчар само поклатила глава " Може ли отново да съм си само овца? "

" Не виждаш ли, че ти винаги си беше? "