R.I.P.

Посвещавам това на чичо ми Петър, който почина на 15.10.2007 година.
Иска ми се да вярвам, че сега пред теб се разстилат бели брегове, а след тях, далечна зелена страна огряна от слънцето. Почивай в мир!

Полегни,
отпусни изморената си глава.
Нощта пада.
Ти най-после стигна до края на пътя си.

Поспи сега, и сънувай,
за тези, които дойдоха преди теб.
Те те викат,
от другата страна на далечния бряг.

Защо плачеш?
Защо са тези сълзи по лицео ти?
Скоро ще видиш.
Всичките ти страхове ще изчезнат.
Спокойно в моите ръце,
ти само спиш.

Какво виждаш,
на хоризонта?
Защо белите чайки те викат?
Отвъд морето,
бледата луна изгрява.
Корабите са тук,
за да те отведат у дома.

Не казвай,
че дошли сме сега на края.
Белите брегове те викат.
Аз и ти ще се видим пак.

Помниш ли ме ти,
Аз съм само сянка сега.
Тук аз стоях,
Точно там - до теб.
Понякога аз викам твоето име,
Силно във летния ветрец.
Всичко бих дал,
За да усетя светлината в моето лице,
Всичко бих дал,
За да се изгубя в прегръдката ти.

Вярваш ли в сънища,
Защото аз така те намерих.
Но не мога да съм с теб,
Докато и ти не повярваш.

Аз паднах от далечна звезда,
Върнах се, неудържим, защото обичам.
Затворен между два свята,
Бленувам само за още една любовна нощ.